Постинг
08.07.2010 17:49 -
Какво е да имаш малко дете и/или домашен любимец в София? (...предполагам и в други градове)
Не бях гледала куче 20-ина години и малки деца от 10-на и от три дена не преставам да се изумявам.
Не съм и предполагала, че всеки по-стар блок, всеки магазин и тротоара (където е проходим от автомобили) около тях си имат "жива охрана". Въобще не е достатъчно да преминаваш дружелюбно настроен, с нещо, което се движи: дали ще е куче, дете на колело или старец с бастун няма особено значение. Просто виждаш как чергата от спъстена козина, трева и бодили се изправя, оголва зъби и се затичва срещу вас. Около минута-две след началото на тази ескалираща сцена от магазина излиза някой и с леко подвикване към кучето, помежду другото изтърсва пренебрежително към нарастващия в очите ви страх: "Ооо, то не е опасно" ...?!?!? Интересно ми е дали си дават сметка, че това "безобидно" куче защитавайки територията, която те са им поверили, ако ги няма, ще скочат на куче, дете и по-страхлив или беззащитен възрастен?!
А паркинга с официалното име "тротоар"? Нямате особено голям избор освен да слезете на пътното платно... и това при кампании "Ходете пеша" и знаци забранено паркирането..като изключим идеалния център, това е повсеместно .... И как така, повечето спрели под табелата, която те информира, че ще те вдигне паяк (евентуално), са все лъскави возила?
И понеже "и от мен нищо не зависи", вариантите са:
А) отивам да живея на село в къща с двор, който да "пази" моето куче и да бълвам отработени газове по 3 часа дневно до София и обратно;
В) ставам поредния соло-превозващ се шофьор само за да разходя кучето си в парка, и тогава няма да ми пука, защото и аз ще спирам по тротоарите. Само дето колата ми е не е достатъчно "S"къпа. Здравословно ходене пеша?!? Да бе, да. A нервите?
С) Чакам одобрение за зелена карта и на стари години давам развод на моята мила родина и заминавам с децата и кучето си за глътка тъп, но спокоен живот.
Наистина ли сме станали толкова импотентни за всичко около нас, че вече не ни прави впечатление цялата тази "гето" действителност, в която живеем?
ПАНИКА! Опашката пред ПИБ е още по-дълга...
Починал е първородният син на президента...
Можем ли да се надяваме на по-добри дни?
Починал е първородният син на президента...
Можем ли да се надяваме на по-добри дни?
Аз съм облагодетелствана, блокът ни е точно в Северния парк в началото. Нямаш представа какво удоволствие е. Можеш спокойно да си изкараш количката с бебето, а кучето(те сега са три-мопсчета) направо си го пускам свободно още от входа.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 45