Повод да направя този блог е желанието ми да споделям с вас малки, но важни житейски и бизнес уроци. Преди време идеята ми беше да ги събирам и когато стигна до "The happy end" на моята история да ги издам в скромна книжка. Част от тях обаче са полезни сега и няма да ползват никого, когато този кошмар, в който живеем сега отмине. Онзи ден прочетох една мисъл на Зиг Зиглър и взех решение да ги споделя сега, за да помогнат поне на един човек да намери път и подкрепа.
В работата ми се срещам с различни и много шарени хора. И макар развитието на лидерски умения все още да се смята за лукс и елитарен начин да си пилееш времето и парите, радващо е, че все повече мениджъри и собственици на малък бизнес  осъзнават необходимостта от това да постигат повече посредством развиване и използване на дадения им от Бог потенциал, за да оцелеят и изпреварят другите.
Може би, защото нищо не съм получила даром, имам пристрастност към онези момичета и жени, които по една или друга причина не се осмеляват да поискат повишение, или стискат зъби и не напускат, защото където и да отидат все ще е същото, а ако са дръзнали да се възползват от интелекта и уменията си, бизнеса им е далеч от прожекторите на успелите бизнес дами и първите корици на списанията.

Целият преход на България към демокрация – 20 години, работих какво ли не в частни фирми, за безцеремонни да искат и да получават мъже. Възпитанието ми да ме оценяват не по думите, а по делата доведе до това да отгледам децата си с дежурното оправдание, че ще дойдат и за нас добри времена. Но когато последната капка на нелоялност преля чашата, събрах кураж и реших да започна нещо сама.

Малко след като стартирах собствен бизнес дойде икономическата криза и буквално помете всичките ми планове за светло бъдеще. Беше, и все още е трудно да обясня на децата си в къщи, че макар и да работя много, единственото което получавам в изобилие са отказите на хората да започнем работа, защото самите те бяха изправени пред трудни решения в тези тежки времена.

Не мога да определя дали това да нямаш пари за храна и сметки е мобилизиращо или точно обратното – зависи от обкръжението, от подкрепата на близките  и от  собствената нагласа. Само, че когато минава месец след месец и нещата се влошават, започваш да губиш позитивизма си. Очите престават да виждат  предизвикателното и вълнуващото в кризата. Остава само реалното усещане, че губиш почва под краката си и виждаш как свлачището те носи все по-надолу. Единственият изход е да си признаеш, че ако продължаваш да правиш нещата, както до този момент, шанса да изплуваш е минимален и трябва бързо да смениш тактиката.
Този тежък период ми даде възможността да погледна през очите на моите клиентки и да видя препъни камъчетата по пътя на тези, които, независимо от ролята си в живота не постигат успехите, които заслужават поради няколко елементарни, но много важни заблуди.

Към всяка част, която ще публикувам ще намерите и подходяща книга или филм, които ще ви помогнат забавлявайки се да намерите отговорите на вашите въпроси.

А мисълта, за която споменах в началото е:
"You can get everything you want if you"ll just help enough other people get what they want." Zig Ziglar

До скоро!

Трудно е на бизнесът по ред причини !
Добре ,че сподели с нас своите битки! Те още не са приключили!
Поздравлявам те за смелостта и героизма да правиш сама !
:))

Още като те видях и разбрах, че ти си силен човек, който се бори сам в живота! Искрено ти се радвам, като те гледам с какъв заряд работиш :)!
А тези редчета отгоре ми подействаха адски зареждащо и ме накара наистина да се замисля! Пожелавам ти наистина УСПЕХ!!!

А анонимкото под №2 е Вили Радева ;)